Димитър Стефанин е професионален танцьор, хореограф и преподавател по танци. Двукратен финалист е в австрийското издание на Dancing Stars. Участвал е и в няколко филма, като сред тях се откроява Ballavita с номинация за награда „Венеция“ за най-добър VR филм. Представяме ви момчето, което покори австрийската танцова сцена!

Здравей!

Здравейте, Хора!

Как започна всичко, как се запали по танците?

На 8-годишна възраст по пълна случайност бях записан на курс по танци. От тогава гори огън в стъпалата ми, когато танцувам (смее се)!

Как би описал танцовата сцена в България? 

В България има много добри танцьори, които се наслаждават на работата си и с много големи усилия успяват да се докажат на интернационалната сцена. За съжаление, танците като спорт изискват много финансови средства, причина поради която много танцьори търсят възможности в чужбина.

Има ли танцьори, чието развитие следиш в момента в България?

В София има много добри колеги от Dance Station Bulgaria, които преподават social танци. Искам да поздравя и препoръчам и моите лични треньори, при които аз съм се изучавал: Росен Попов, Петър Милчев и Десислава Петачка!

В момента живееш в Австрия. Какви са възможностите там за развитието на танцова кариера?

Във Виена има много изкуство, от което човек може да се учи цял живот, бих искал да натрупам опит, който да взема към България, и да развия танците като начин на живот, начин на разпускане, спорт и красиво изкуство у нас!

За втори път участва в австрийското издание на Dancing Stars. Как стигна до телевизионния формат? Разкажи ни за предаването. 

Dancing Stars е стъпка в моя живот, която ме промени завинаги! Предаването е за хора, които са звезди в дадената държава и танцуват един срещу друг с техните професионални партньори. По случайност попаднах на кастинг за танцьори за Dancing Stars и организаторите бяха много въодушевени от моя начин на танцуване и моя характер. Така преди 2 години започна моето пътешествие. Първото участие ме доведе до финал с моята партньорка Riem Higazи (радиоводещ в едно от най-големите радиа във Виена). Второто участие ме доведе пак до финал (тук се подсмихва) с моята втора партньорка Nicole Wesner (3-кратна световна шампионка по бокс). 

Какво е да участваш в толкова голям телевизионен формат?

Участието в Dancing Stars е нещо неописуемо. То е все едно си попаднал в лунапарк и се возиш на влакче, от което те е страх, което неописуемо те радва, спира, тръгва, преобръща те, кара те да се смееш, да плачеш!

Би ли ни разказал малко повече за Ники Веснер, твоята танцова партньорка? 

Моята прекрасна партньорка е 5-кратна световна шампионка по бокс.  Атлет, който има голямо сърце! По време на Dancing Stars тренировките ни заедно бяха изпълнени с много усмивки, пот, сълзи и радост от това, което създавахме - изкуство на танца! Ники е много позитивен човек, който вижда само красивото и практичното в живота. Като професионален боксьор Ники ми задаваше постоянно въпроси, които бяха изпълнени с любопитство и страст към танца!

Получи ли някое друго круше по време на тренировките?

Не едно, а няколко крушета имаше в залата по единствената причина, че Ники си бъркаше хореографията и ме отнасяше с някои и друг лакът (смее се)! Ники е много спокоен човек, който не се боксира никога извън ринга! Самите тренировки с нея бяха изключително интензивни и много смешни. 

Как подготвяте хореографиите си? 

За да се постави една хореография на сцена се изисква доста внимание, любопитство, упоритост и здрави нерви. Първоначално получавам музиката, върху която ще танцувам в Dancing Stars. Следващата стъпка е да се направи план на цялата хореография според акцентите в музиката. След това се поставя тематиката на самия танц или история, която искам да предам чрез танца. Като за завършек на хореографията се поставят конкретните стъпки и движения! 

За да се направи една хореография се изисква доста кураж, лудост, постоянство и удоволствие! По време на предаването имаше много моменти, в които нямах никаква представа как ще започна хореографията си, но след няколко часа или дори дни изскачат най-налудничави идеи като например боксиране зад диван (все пак танцувам с боксьор (смее се))! Когато човек няма идеи, е достатъчно да се огледа около себе си или просто да си спомни за последната почивка и нещата, които са го вдъхновили, и хореографията се получава от само себе си!

Имаш ли постоянна танцова партньорка за други състезания? Какво е да работиш с друг човек и да трябва да разчиташ във всяка секунда на него, за да постигнете синхрон и съвършенство?

Като активен танцьор имах партньорка, с която се състезавах, но от няколко години не се състезавам професионално, а само правя Showdance Performance и поставям хореографии за филми, телевизионни предавания и балове във Виена!

Като спомена филми - участвал си в Ballavita. За какво става дума в него? Какви бяха отзивите за него? 

Филмът Балавита е първият, но не последният филм, в който съм сниман. Сюжетът е за крадец на мечти, който краде танцовата мечта на най-добрата танцова звезда в бранша! Филмът получи награда Венеция за най-добър VR танцов филм. За съжаление, всичко е виртуално и трябва да се гледа със специални GOOGLE очила, каквито аз нямам (смее се)!

В момента преподаваш танци. Би ли ни разказал повече за това?

Аз преподавам танци от около 5 години и обожавам работата с хора, които имат желание да учат в живота. Всяка седмица имам около 1500 ученици разпределени в курсове или индивидуални уроци. Школата по танци се казва Tanzschulekraml.

Би ли отворил собствена танцова школа? Ако да, къде?

Това е една от моите мечти, които ще сбъдна рано или късно! Не една, а няколко школи разпределени в няколко държави! България, Австрия, Италия, Куба. Също така и в САЩ, в Ню Йорк.  

Това е страхотно, дано да го постигнеш! От екипа на Хора ти пожелавам много успехи на сцената на живота! Благодарим ти за това интервю! 

Аз благодаря за възможността да споделя моята история с вас!

@dimitarstefanin

Снимки: Günter Pichler