Вечерта на 20 март от Хора имахме удоволствието да съдействаме на Заедно в час с организацията на една прекрасна филмова прожекция в Амстердам. Неправителствената организация, бореща се с образователните неравенства в страната, предостави на една значителна група българи в чужбина възможността да се свържат със сънародници и да се запознаят с изкуството на един много млад български талант - Крис Захариев.

“Да се изгубиш нарочно” показва пътешествието, на което мнозина млади българи потеглят лятото след 12-ти клас.

Една стара кола, двама-трима добри приятели, един хляб, една лютеница и горещи летни дни в обикаляне на скришни вирчета и високи планински гледки. Всяка сутрин събуждане на ново място и потегляне в различна посока. А по пътя - малки запустели селца, обитавани от неколцина стари баби и дядовци, които дават мило и драго да почерпят младите с пресни домати от градината.

Гледайки това слънчево пътуване и смеейки се на шегите на момчетата от екрана, не може да не ти стане мило и да не те жегне носталгията. В средата на прожекцията започват да просветват телефони. Всеки пише на приятелите в България да пита какво ще правят лятото и дали не искат да отскочат до Родопите за ден-два. На всички ни се дояжда свежа салатка и си мечтаем да се потопим в някое закътано езерце, за което никой друг не подозира. А виждайки брояча на населението във всяко следващо село от филма се сещаме защо сме толкова далеч от любимата родина.

Защото когато не сме на 18, не е лято и не пътуваме безгрижно с приятели, тези селца не са мястото, на което искаме да попаднем.

Там няма перспектива, няма работа, няма хора. И колкото и да са ни мили тези родни гледки, трябва да оцеляваме все някак и все някъде.

Разноликите хора в залата по различно стечение на обстоятелствата са се оказали далеч от родината. Някои са дошли за да учат, други - по любов, трети - в търсене на прилична работа. Губейки се от България и бягайки от липсите там, често се изгубваме и от общността си. Но при изникването на една възможност да видим нещо родно и познато става ясно, че колкото и да сме свикнали с новото място и новите хора, не може да не ни стане мило при звука на българската реч. Изведнъж се чувстваме у дома си.

Би било хубаво от подобни срещи да си тръгваме с нещо повече от мисълта за една приятно прекарана вечер.

Например с идеи и желание как да направим България място, от което не искаме да бягаме, а на което искаме да се върнем. Да преценим какво сме открили и научили в страни като Холандия и да измислим как да го приложим в нашата си държава.

Заедно в час предоставят една възможност за това. Те набират и обучават млади професионалисти да бъдат учители в най-нуждаещите се български села за период от 2 години. Не е нужно да си завършил нищо свързано с образование, нужно е да си мотивиран. Да обичаш деца и да оценяваш привилегиите и възможностите, които образованието предлага. От там нататък, Заедно в час се грижи за твоята подготовка, личностно и кариерно развитие, както и за осигуряването на финансов стимул. А ти се грижиш деца, които иначе не биха били дори грамотни, да ги учиш да мислят и да се развиват. Това е само един от многото начини, по които можеш да допринесеш за развитието на родината.

На 20 март в Амстердам 80 българи гледахме филм заедно. Само толкова побираше залата. 80 интелигентни души с различни истории, професии, характери. С различни идеи, мечти и амбиции. А колко ли още такива има разпръснати по света? Хора, успели да се адаптират към най-непознати чужди страни, езици и обичаи. Които, пристигнали сами в далечна държава, от нищото са изградили животи, професии, приятелства и семейства. Нима не можем заедно да построим такава България, в каквато искаме да живеем?