И глух да съм, и сънен, слеп,
изгубен между млада заран и прощален здрач,
аз търся теб.
Вперил поглед в своя собствен мрак,
с търсещи очи ще те превзема.
Аз търся теб и някога ще те намеря.
С пръсти дирил съм те по разгърнати листа,
със сълзи бродил съм сред пясъчни мъгли.
За тебе питал съм по цялата Земя,
по всичките места – скитал съм насън дори.
Аз търся теб
и някога ще те намеря.
И цяла вечност да отнеме,
след която денят во веки да залезе
и из цялото безвремие
горчива пепел да узрее,
търся теб и някога ще те намеря –
надежда, блян, човешки храм,
що галиш и изпълваш нам
с благоговение.
Ала мигар те няма, нима си само сън?
Вяра, аз трескаво тревожен съм
по дирите на кратко избавление
от земните брътвежи.
Но струва ли си да пронизвам битието
с цъфнали по теб копнежи?
Аз търся те
и някога ще те намеря.
Нека молитвите ми не останат неразбрани.
Нека вярата не тъне само в старите,
вехти,
забравени
романи.
Аз търся теб и някога ще те намеря,
дори и по пътя всичко друго да загубя –
ще срещна тебе,
и наново ще залюбя.
- Вяра - January 31, 2020
- ТОВА НЕ Е НАШ ДОМ! - October 2, 2019