И глух да съм, и сънен, слеп,

изгубен между млада заран и прощален здрач,

аз търся теб.

Вперил поглед в своя собствен мрак,

с търсещи очи ще те превзема.

Аз търся теб и някога ще те намеря.

С пръсти дирил съм те по разгърнати листа,

със сълзи бродил съм сред пясъчни мъгли.

За тебе питал съм по цялата Земя,

по всичките места – скитал съм насън дори.

Аз търся теб

и някога ще те намеря.

И цяла вечност да отнеме,

след която денят во веки да залезе

и из цялото безвремие

горчива пепел да узрее,

търся теб и някога ще те намеря –

надежда, блян, човешки храм,

що галиш и изпълваш нам

с благоговение.

Ала мигар те няма, нима си само сън?

Вяра, аз трескаво тревожен съм

по дирите на кратко избавление

от земните брътвежи.

Но струва ли си да пронизвам битието

с цъфнали по теб копнежи?

Аз търся те

и някога ще те намеря.

Нека молитвите ми не останат неразбрани.

Нека вярата не тъне само в старите,

вехти,

забравени

романи.

Аз търся теб и някога ще те намеря,

дори и по пътя всичко друго да загубя –

ще срещна тебе,

и наново ще залюбя.

• Author
• Recent Posts

Богомила Найденова

Казвам се Богомила Найденова и съм родена на най-дългия ден през 2001 година. Когато бях малка, една училищна преводавателка ме помоли да напиша есе, в което да напиша за какво мечтая. Аз написах, че мечтая да си имам мечта. Тогава тя каза, че много харесва как пиша, дори направи копие на есето, което да запази за себе си. От този ден у мен остана дълбок спомен. Впоследствие си намерих мечта - да пиша и да чета хубаво. Когато издам първата си хартиена стихосбирка, ще отида да ѝ подаря първия брой, за да я подсетя, че веднъж е посадила вяра у едно дете.
Любимият ми български поет е всеки, който пише с любов, любимото ми стихотворение е ,,Вяра" на Никола Вапцаров, а любимата ми дума е ,,дух".

Latest posts by Богомила Найденова (see all)

• Вяра - January 31, 2020
• ТОВА НЕ Е НАШ ДОМ! - October 2, 2019