Паниката на едно поколение

На 15-ти март 1,5 милиона ученици, младежи, студенти, учители, родители, учени и сподвижници излязоха на протести под наслов #fridaysforfuture (петъци за бъдеще) в над 2000 града по цял свят. Това е най-голямата демонстрация за околната среда в историята! Исканията на протестиращите са политиците по цял свят да се задействат и да направят борбата с глобалното затопляне приоритет, за да може то да остане под 1,5 градуса от преди Индустриализацията.

Само по себе си, обединяването на толкова хора от цялото земно кълбо под една кауза е изключително впечатляващо. Още повече, когато се има предвид, че събитията са организирани и водени от млади хора, част от които още в училище. И въпреки това протестът предизвика смесени реакции. Но не защото хората масово осъзнаха, че самите те и народните им представители съсипват бъдещето на децата им. А по редица, според мен, абсурдни причини.

Да започнем оттук – да, това са деца, ученици и младежи и те не казват нищо ново.

Те просто повтарят казаното от учените вече стотици пъти, което обаче никой друг не пожела да чуе. 16-годишната Грета Тунбърг, която постави началото на това движение, даде лице и име на проблема. Даде на младото поколение (и не само на него) някой, с когото да се идентифицира и който да говори на неговия език. Помогна на темата да достигне масите, които всъщност са най-засегнати от проблема с глобалното затопляне. Защото голяма част от сегашните политици и възрастни вероятно няма да бъдат живи, когато последствията станат най-лоши. Но сегашните ученици – да. Затова е важно потърпевшите от цялото това безхаберие да имат глас. Защото едно поколение е в паника. И трябва някой да го чуе.

Photo by Mika Baumeister on Unsplash

Трябва да се има и предвид колко по-добре информирани и будни могат да бъдат днешните младежи, благодарение на новите технологии. Повечето от тях стискат в ръцете си и могат да боравят с най-голямата база данни в света – Интернет, който, използван правилно, дава много познания. Затова никак не е изненадващо, че днешната младеж „се пробужда“ и ангажира за различни каузи много по-рано от предишните поколения. Смешно е да се твърди, че някой, който борави с научно подкрепена информация, няма идея какво говори само защото е още в училище.

Но да се върнем на учените. Редица възрастни, в това число някои политици, казаха, че не е работа на децата да се занимават с тези проблеми, а на учените. Това е така. Доста от младите активисти сами казват, че предпочитат да не им се налагаше да протестират, за да се промени нещо. Но възрастните не реагираха на големите научни доклади (тук и тук) от миналата година, които синтезирано казват: „ако оставим планетата да се затопли с повече от 1,5 градуса, всичко е изгубено“. Ако всички слушаха и взимаха учените насериозно, всички (които могат) щяха да са ваксинирани, никой нямаше да смята, че земята е плоска и проблема с промените в климата, нямаше да стигне дотук. Но уви.

Всъщност все по-рядко казаното от учените има някаква тежест.

Но все пак в случая те не са никак безучастни. Под хаштага #scientistsforfuture хиляди учени също се присъединиха към ученическото движение. Над 23 000 учени от Германия, Австрия и Швейцария излязоха с отворено писмо, с което подкрепят исканията на ученическите протести и потвърждават тяхната достоверност.

Photo by The Climate Reality Project on Unsplash

И последният ми любим аргумент – който иска да промени нещо, да ходи на училище, а не да бяга от него. Първо, вижте написаното горе за учените. Второ, ученето има много различни форми и далеч не всички са в класната стая. При желание от страна на учители и родители, едно такова събитие може да се използва за урок, свързан с промените в климата при по-малките ученици. Или пък за урок по гражданска отговорност при по-големите. А желанието и присъствието на тези млади хора на протеста говори повече за познанията и позициите им от всеки изпит. Освен това, ако допуснем един ден да се стигне дотам, че да нямаме чиста вода, нито храна, и 15 докторски титли никому няма да помогнат.

Аз косвено имах досег с един от тези протести. Имах желание да участвам, но за съжаление изпуснах момента, когато шествието тръгна и в последствие не можах да го намеря. Видях обаче известно количество деца и младежи, които си тръгваха от събитието. Става дума за цели класове в най-различни възрасти, заедно с учителите си и ръчно изработените си протестни знаци и лозунги. Или на по-малки деца, отишли с родителите си. Защото има неща, които са по-важни от оценките и от двата часа, които ще пропуснеш. Четох и доста интервюта с преподаватели и директори. Всички казваха, че учениците им не са на улицата, защото искат да се чупят от училище, а защото наистина ги е грижа. Част от тях  даже заявиха, че би било срам за тях учениците им да не присъстват. Би било знак, че и те, и образователната система, са се провалили.

Photo by Josh Barwick on Unsplash

Тук искам да обърна поглед към България.

И в София имаше протест, но той беше значително по-малък от тези в редица други градове и не получи заслуженото внимание от медиите и обществото. Голямо евала на присъствалите и организаторите, разбира се, но за мен малкият мащаб на събитието символизира няколко големи обществени проблема в страната.

На първо място фактът, че в образователната ни система не е заложено като цел да възпитава будни и активни граждани.

Това се случва понякога по изключение, благодарение на изключителни родители и учители, но не е широко разпространена и утвърдена практика. Стига се толкова далеч, че в бележниците ни пише, че на учениците е забранено да участват в политически организации – нещо, което в други държави се поощрява и дори носи дивиденти например при кандидатстване в университет.

Предметът, който има потенциала да провокира някакъв вид гражданско самосъзнание – Свят и личност – е един единствен и се появява чак в 12-ти клас. Начинът на изпитване се основава на директно възпроизвеждане на заучена информация, без необходимост от критично мислене. Може би това изглеждат като размисли по съвсем друга тема, но не са. Защото допринасят за това българските младежи (в голямата си част) да са далеч по-малко активни и ангажирани обществено от връстниците си.

Photo by Jonathan Kemper on Unsplah

И на второ място нагласата ни, че страната ни някак съществува отделно от останалия свят. Че околната среда и грижата за нея се простират само в мащабите на някой конкретен български плаж или местност. Това безспорно са важни каузи, за които трябва да се борим, но някак си не поглеждаме отвъд тях, не виждаме голямата картинка. Сякаш само защото сме бедни, си имаме достатъчно други проблеми и глобалните такива не ни засягат. Те са някаква чуждестранна измишльотина и ние не носим никаква отговорност, нито последствия. Нищо, че преди година-две черешите бяха по 15 лв., защото цъфнаха твърде рано, а после измръзнаха. Нищо, че преходните сезони и при нас се скъсиха до 2-3 седмици, максимум месец. Нищо, че последните 4 години бяха сред най-топлите, откакто това се следи.

Борбата за по-добро бъдеще на човечеството е работа на някой друг. А ние можем да му се посмеем, че е балък задето се занимава.

Мария Стойкова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *