Как да бъдеш добър съюзник?

Хора
Хора
Как да бъдеш добър съюзник?
/

През последните седмици имаше редица атаки срещу събития и хора от ЛГБТИ+ общността в България. Те ме накараха да се замисля какво може да направи всеки от нас, на когото му пука за състоянието на човешките права в страната, за да помогне на членовете на уязвими групи. Макар конкретно нападенията срещу ЛГБТИ+ общността да бяха вдъхновението ми за този материал, много от идеите могат да се пренесат и върху други групи и ситуации, затова ще ги формулирам по-общо. Но прочетете докрай, ако съюзничеството с точно тази група ви вълнува. Ето моите отговори на въпроса „Как да бъдеш добър съюзник?“.

 

Какво означава да си съюзник?

Съюзниците са хора, които се застъпват за определена социална кауза, която не ги засяга пряко или спрямо която те са в привилегирована позиция. Примери за това са мъже, които се застъпват за правата на жените и равенството между половете, хетеросексуални хора, които се борят за ЛГБТИ+ права, хора без увреждания, които подкрепят хората с увреждания и т.н.

Защо да бъдеш съюзник?

Всяка кауза се нуждае от съюзници, за да не биват оставени засегнатите хора сами да се борят за себе си. А и защото систематично представителите на немаргинализирани групи имат повече власт и влияние и са изложени на по-малко рискове, заставайки зад определена кауза.

Кой може да бъде съюзник?

Всеки, който се интересува от темите за човешките права, борбата с дискриминацията и борбата за достоен, сигурен и спокоен живот за всички, може да бъде съюзник. И макар да има толкова много хора, които страдат и биват дискриминирани, както и каузи, които си заслужават, никой не бива да се чувства задължен да „огрее“ навсякъде. Нищо чудно в един момент да осъзнаеш, че много от неправдите в света са свързани. Но, като за начало, една кауза стига. Намери това, което те вълнува, което те ядосва, или което те трогва, и се бори за него.

Photo by Vlad Tchompalov on Unsplash

Дотук добре. Искаш да бъдеш съюзник, но не знаеш откъде да започнеш и какво да направиш? Ето няколко идеи как да бъдеш добър съюзник.

 

1.       Информирай се

Когато не си член на група, която по един или друг начин бива дискриминирана, често не можеш да си представиш как се чувстват хората, които биват. Няма и как директно да знаеш с какви проблеми се сблъскват, от какво имат нужда и какво вече се прави, за да се подобрят нещата. Но, за радост, в днешно време лесно можем да намерим информация за всичко. На български, за съжаление, липсва качествена информация по много въпроси. Ние от Хора се опитваме да противодействаме на този проблем като интервюираме много различни хора, за да ви покажем с какво се занимават и какво ги вълнува.

Но освен това все повече групи, които досега са били нечути и дискриминирани, се обединяват и започват да си търсят правата. Много от тях имат уебсайтове и страници във фейсбук, от които човек може бързо да се информира за темите и проблемите, които ги вълнуват. Там се обявяват и събития, акции, петиции и всичко друго, което се организира от и за съответната общност. 

Като съюзник, след като самият ти си се информирал, не е лошо да споделиш новонаучената информация и с други хора. Всеки от нас има теми, които го интересуват и с които се занимава. Може би следваме определени страници, блогове или медии, които информират за тях. И оставаме с впечатлението, че щом ние знаем какво се случва, вероятно всички знаят. Но това често не е така, защото всеки остава в собственото си балонче с информация. Затова, когато се случи нещо – хубаво или лошо, свързано с някоя тема, която те интересува, добре е да осведомиш и други за него. Да разкажеш на приятели или да споделиш в социалните мрежи. По този начин има шанс да привлечеш още хора за каузата, която ти е важна.

 

Photo by Domenico Loia on Unsplash

2.       Поговори с хората, засегнати от проблема

Колкото и неща да прочетем, аз вярвам, че нищо не бие една истинска история. На това място драстично се отклонявам от традиционните напътствия за съюзници, които намерих например от Щатите. Те твърдят, че не е работа на маргинализираните групи да образоват останалите от нас за проблемите си. Донякъде разбирам това, но моето лично убеждение, основаващо се на класическата „хипотеза за контакта“ в психологията е, че за да преодолеем предразсъдъците си срещу определена група хора, а и за да можем да им бъдем полезни, трябва да ги опознаем. 

В България някои групи, като например хората с увреждания или ромите, често са изтикани в периферията на обществото. Други пък, като ЛГБТИ+ хората или жертвите на насилие, редовно не смеят да говорят открито за проблемите си. Според мен, в такива ситуации директният контакт с представители на въпросната група може да бъде много важен и за самите тях. Защото им показва, че има някой, който се интересува от това, което се случва с тях. Някой, който ги приема, който е готов да ги изслуша и да се бори заедно с тях.

Photo by Josh Appel on Unsplash

3.       Създай подкрепяща и приемаща среда

Как точно изглежда това, е различно за всеки, в зависимост от неговото обкръжение и чувство за хумор. Аз например с приятелите си си позволявам шегички, които никога не бих казала пред други хора и даже в определени ситуации бих осъдила. Но това е, защото имам контекст – знам с какво бих ги наранила, с какво бих ги разсмяла и какви са възгледите им по различни въпроси. Понякога дори черният хумор може да е част от подкрепящата и приемаща среда. Но най-важното е близките ти да знаят, че ги обичаш, приемаш, че си до тях

По-трудно е, когато си заобиколен от хора, които не познаваш толкова добре. В такива ситуации е по-добре да сме внимателни, защото не е ясно с какво можем да накараме някого да се чувства нежелан и отритнат. Понякога това означава да кажеш на роднина, приятел или колега, че шегата му не е окей. Или директно да помолиш да ти обяснят какво е смешното. Това е сигурен начин да накараш сексист, расист, хомофоб и всички подобни да млъкнат.

Photo by Brittani Burns on Unsplash

4.       Не бъди безучастен наблюдател, когато се случва нещо нередно

Тормозът има купища различни форми и може да се случи на много различни места – на улицата, на работа, у дома. Най-адекватната реакция също варира спрямо ситуацията. Ако видиш или чуеш, че наблизо се извършва престъпление, най-доброто решение е да се обадиш в полицията. И по възможност, да останеш наблизо, докато тя дойде, да се увериш, че се предприемат адекватни действия срещу нарушителите и да дадеш показания. 

Добри идеи в случаи на вербална агресия можеш да намериш тук. Обобщено съветите са да разсееш агресора по някакъв безопасен начин (например да попиташ за часа или посоката), да заговориш жертвата, игнорирайки агресора или ако и двете са невъзможни, то да намериш начин да предложиш на жертвата подкрепа постфактум. Може не всеки човек да пожелае помощта ти, както и невинаги да реагираш правилно, но важното е да не си затваряш очите.

Photo by Rosie Fraser on Unsplash

5.       Ангажирай се

Как точно отново зависи от много неща, но възможностите са безброй. Бъди доброволец. Ходи на събития, протести и акции. Или ги органзирай. Подписвай петиции. Пиши репортажи, статии, разкази, книги, пиеси. Прави снимки, музика, филми или друго изкуство. Дарявай. Ако на работното ти място или в университета ти липсват политики срещу дискриминацията, бори се да се създадат такива. Разпространявай информация от активистите от общността, за която се застъпваш. Използвай уменията и талантите си, за да помогнеш. Бъди креативен!

Photo by Margaux Bellott on Unsplash

Всички съвети, приложени на практика – как да подкрепим ЛГБТИ+ общността в момента?*

Накрая искам да дам един конкретен пример и да затворя лирическата рамка с това, от което тръгнах – от какво има нужда ЛГБТИ+ общността в момента? В събота – 12-ти юни е Прайд и със сигурност всеки присъстващ съюзник ще бъде добре дошъл. Важно е да покажем на хората от общността, че не са сами и заедно да застанем срещу омразата и агресията. Който пък не може да присъства на място, може например да подкрепи събитието финансово през страницата на Sofia Pride. В момента тече и петиция, участниците да бъдат добре защитени от агресори, а хомофобските прояви – публично осъдени. Покрай Прайд има богата културна и спортна програма, събитията от която редовно биваха таргетирани от определени агресивни групи. При тези събития също важи принципът колкото повече подкрепа, толкова по-добре.

Същевременно, ако отново има хомофобски прояви, е важно те да бъдат отразявани и споделяни в социалните мрежи, за да не може никой да каже, че общността няма от какво да се оплаква. Ако си в чужбина, разказвай на познатите си от други държави какво се случва в България. Добър източник на информация за всичко случващо се, са организациите, които се застъпват за правата на ЛГБТИ+ хората в България – Single Step, GLAS Foundation, Младежка ЛГБТ организация „Действие“ и Bilitis Foundation. Някои от тях работят и с доброволци, така че който има желание да се ангажира по-дългосрочно, може да го направи. Това ме довежда до последната ми мисъл – Прайд и съпътстващите го събития се случват веднъж годишно, но събития от и за общността, както за съжаление и прояви на омраза, има цяла година. Така че е важно да се опитваме да бъдем добри съюзници всеки ден, а не само когато е тематично.

*Благодарности към членовете на ЛГБТИ+ общността, които ми дадоха толкова много идеи!

Мария Стойкова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *