Мираж
Не мога да тичам достатъчно бързо Достатъчно силно към жълтия залез Не мога да дишам достатъчно кратко Достатъчно малко за своя комфорт Колко съблазън има в сините устни Когато […]
поезиявпетък
Градина от тръни
Сам съм, стоя след сън съсечен, на безликия бяс аз не попречих, грешките в себе си държа, нищо е моето раждане, а животът тъй далечен. Сам съм, стоя след сън […]
Дим
Да мирише на дим – есенно, чувствено, дим стаен в онова, деликатно и вкусно заспало по устните очарование, изгоряло – уви! – в сляпо старание да не остане и дим […]
Част от мига
Погледни към мен, само веднъж погледни… и ще бъда пленен от твоите небесни очи! Дори за част от мига твоя поглед да срещна, във вечността ще горя, във нашата […]
Любов по скалата на Рихтер
Тя се беше влюбвала толкова много пъти, колкото мъжете наричаха скъпи, тези които ги смятаха за тъпи. Бяха разбивали сърцето ѝ толкова често, обичаше силно, затова и беше лесно. Но […]
Адаптация
Да бъдеш или не със себе си, молитви да оставяш без движение. Единствен съдия в процеса си – еквивалент на извънредно положение. В тога от решения облечен, сам не мога […]
Монологът в другата стая
Безстрастно подредени думи, в момент на пристрастие. Чувам монолога в другата стая. Но знам, че ти няма да ме чуеш. Онази пропаст между нас поглъща всичко… Чувам монолога в другата […]
Притихнала
И нека тихи да са всички, да шептят. И птиците, и хората, да не шумят. Не чувам думите му, той далеч е, затова аз моля ви се – замълчете. […]
Вяра
И глух да съм, и сънен, слеп, изгубен между млада заран и прощален здрач, аз търся теб. Вперил поглед в своя собствен мрак, с търсещи очи ще те превзема. Аз […]