Времето минава спомените бавно тлеят Копнежите на сърцето в сънищата греят В този свят изпълнен с болка и самота Кратък сън идва и озарен от любовта – събуждам се Толкова […]

„Жива си! Спокойно… Дишай!“                                                     „Вятър и мъгла“                                                            Бела Бенова   Дишай. Жива си. Повтарям като мантра. Росата, появила се по миглите, воал разстила пред очите и бавно, […]

Ръка да протегна, ще те одраскам. Да те прегърна – ще те опаря.  Бодли ми растат, ясно е,  посред бял ден освирепявам. И дума да кажа, все тежка е, кънти […]

Ако бях като бебе плачещо, весело, добро, щях да бъда друго същество.   Ако бях като бебе, щях да бъда по-щастлив. Всеки щеше да ме гледа, моят свят нямаше да […]

Искам да пътувам върху някоя звезда, да обиколя вселената, за да те срещна. Със всяко вдишване ще рисувам по една бразда върху плоскостта на зората безутешна. Преди да те открия […]

Бях стая с прозорци, стена без врати, бях източен изгрев, бях дъно. Бях грозде и пясък, и дъжд и почти присъда, която изпълних. Бях сол върху рана, бях трон и […]

телефонът вече не набира: покривът е покрив на змиите, камъкът е камък за крадците, въздухът е само въздух; всичко друго е в очите… в очите, които се движеха по вечния […]

И през мъглата се промушва вечерта … Aла денят все още я възпира: Зорницата надзърта през стъклена врата и весело намига на ефира.   На кръстопътя между ден и нощ, […]

В много тежкото страдание крие се духовно опование. Катарзисът е вече преживян, на сцената оставаш сам.   Сам със себе си говориш, не намираш с кого да спориш. В душевния […]