Сън
Времето минава спомените бавно тлеят Копнежите на сърцето в сънищата греят В този свят изпълнен с болка и самота Кратък сън идва и озарен от любовта – събуждам се Толкова […]
Времето минава спомените бавно тлеят Копнежите на сърцето в сънищата греят В този свят изпълнен с болка и самота Кратък сън идва и озарен от любовта – събуждам се Толкова […]
„Жива си! Спокойно… Дишай!“ „Вятър и мъгла“ Бела Бенова Дишай. Жива си. Повтарям като мантра. Росата, появила се по миглите, воал разстила пред очите и бавно, […]
Ръка да протегна, ще те одраскам. Да те прегърна – ще те опаря. Бодли ми растат, ясно е, посред бял ден освирепявам. И дума да кажа, все тежка е, кънти […]
Днес оттук си тръгва Лятото. А утре ще си тръгна аз. Не, не напускам кораба. Кораба го пускат на вода. И аз напускам с кораба. И ще отплавам в тази, […]
Заставаме един пред друг. Поклон и музиката свири. Един меланхоничен баритон, припомня филми – черно-бели, сиви. Ръка на рамото, ръка на кръста. Две напред и една назад. […]
Не мога да тичам достатъчно бързо Достатъчно силно към жълтия залез Не мога да дишам достатъчно кратко Достатъчно малко за своя комфорт Колко съблазън има в сините устни Когато […]
Сам съм, стоя след сън съсечен, на безликия бяс аз не попречих, грешките в себе си държа, нищо е моето раждане, а животът тъй далечен. Сам съм, стоя след сън […]
Да мирише на дим – есенно, чувствено, дим стаен в онова, деликатно и вкусно заспало по устните очарование, изгоряло – уви! – в сляпо старание да не остане и дим […]
И през мъглата се промушва вечерта … Aла денят все още я възпира: Зорницата надзърта през стъклена врата и весело намига на ефира. На кръстопътя между ден и нощ, […]
Погледни към мен, само веднъж погледни… и ще бъда пленен от твоите небесни очи! Дори за част от мига твоя поглед да срещна, във вечността ще горя, във нашата […]